Oh Death,Won't you spare me over til another year;;

Oh Death,Won't you spare me over til another year;; Tumblr_mi0otdqjuB1r97zeto2_250

Lilium Mort.

FC: Nina Dobrev | age: unknown, look 20 | I am the Death | Also known as : Angel of Death

Abilities: Пълен контрол над живота и смъртта, и е в състояние да убие с едно докосване или драматично събитие. Може да убие чрез създаване на огромни природни стихии или с помощта на един прост жест или целувка. Също така може да възкреси мъртви хора. ; Eмпатия ; Телекинеза
; Материализация ; Невидимост ; Телепорт ; Замръзяване на времето

„И видях, и ето, пепелявосив кон и името на яздещия на него беше Смърт, и адът вървеше след нея..”

От милиони години човешките създания и не само те,си задават въпросите като "Наистина ли има Апокалипсис и с това ще свърши света?" или "И ако да,съществуват ли наистина четирите конника,които ще го доведат?". Искате ли да разберете мистерията около един от тях? Е сега ще я узнаете..
Никой не знаеше кога точно се е родила Смъртта, дори и самата тя. Просто съществуваше от много,много,отдавна.. Яздеше пепелявосивия си кон, заедно с братята и сестрите си и носеха разруха на земята. И ето,че в историята идва и парадоксът. Всеки, който разбере ,че както повечето я наричаха някой; Ангел на Смъртта, не е мъж , а жена се изненадваха и учудваха. Може би, защото в повечето разкази се разказваше , че образът й е събирателно от всички представи на всички представители на живия свят, че той е скелет с дълго черно наметало с качулка, държащ коса, но за разлика от повечето антропоморфни порсонификации, той притежава човешки качества или се стреми да ги притежава. Има стотици хиляди сладникави истории, в които се разказва, че конниците са невероятно стройни и великолепни мъже,но ето,че не е така. Имаше и някои,които намираха Ангела за красив, макар и работата, която вършеше.. "И ето я пак.. преследваше като тъмна сянка бедния клетник, чийто живот бавно изтичаше. Тя идеше в черно. Лъхна го хладният дъх и дивата красота на лицето й, чиито черти не можеше да различи. Прах летеше по пътя и безумно се стелеше към слънцето в непосилния си порив да го обгърне. Смразяващото й дихание, можеше да те скове на място, но ако се загледаш дълго в лицето й, тъмношоколадовите й очи.. щеше да озари красотата и нежността й, последното нещо, което щеше да видиш..".Често тези измислици я караха да се смее, но нека продължим с историята си..
Смъртта била близка със всеки един от своите братя и сестри, макар че техните отношения били малко неясни. Макар и да била по - близка с Войната. Според нея нито тя,нито нейния стар приятел - Бог,може да си спомни кой от тях е по - стар. Тя считала също така, в края на времето,че Бог ще умре от само себе си и тя щяла да душата му,но стига толкова за Бог.. нека се върнем към историята на Смъртта и нейните братя и сестри. Конниците са силни, безсмъртни същества, които действат като инструменти на Хаос и разрушения по време на Апокалипсиса. И ето, когато Апокалипсиса бил в действие и били неудържими, Бог решил да се появи, за да спаси своите чеда спирайки Апокалипсиса,а след това затворил и конниците. Последното сведение за Смъртта бродеща по Земята, било по времето на Ноевият ковчег,а сега тя била под земята,затворена в лединия си затвор,чакайки отново да бъде освободена.

Отново можеше да си поеме глътката въздух. Отново можеше да почувства лекия и топъл повей на вятъра, който се заигра с кадифените й коси развявайки ги по своя воля,да усети пръстта под нея и да усети горския и натрапчив мирис на гората. Бавно отвори тъмните си като тази мрачна и пагубна нощ очи. Всичко бе размазано, мрачно.. непознато. Тогава усети лека, едва доловима топлина, която я обгръщаше крехкото й тяло. С нея имаше някой. Можеше да усети присъствието му.
- Къде съм? - Попита шепнейки Смъртта, опитвайки да фокусира зранието си върху черния силует над нея.
- Добре ли сте? - Промълви един мъжки глас и отекна в тъмнината. Първата й мисъл беше, че щом тя е свободна, значи че братята и сестрите й също са, а тогава с нейното освобождение ще доведе до нов Апокалипсис. Все пак беше добре.. нали? Тя просто мълчеше и лежеше в обиятията на непознатия, опитвайки се да се съвземе. След известно време щом възвърна силите си и тръгна да се изправя,а непознатия я попита:
- Как се казвате,госпожице? - Смъртта бавно се изправи, поглеждайки нагоре за миг към нощното небе. Огромната бездушна луна разпръсваше призрачата си светлина, задушавайки блещукащите по небосвода, звезди, а след това извърна погледа си към непознатия, усмихвайки се леко , а след това тихо промълви:
- Коя съм аз ли? Аз съм Смъртта.. - Това беше последното, което изрече тъмнокоската, а след това тръгна напред на където й видят очите й, изчезвайки в тъмнината.

▲ Има пръстен, семейна реликва, която братята и сестрите й също притежават. С нея се активира силите им, но за разлика от тях, силата на Смъртта не се влияе от пръстена й.
▲ Нейният ''кон'' е бял Кадилак от 1959 година
▲ Управлява всички Жътвари
▲ Макар и да не е за вярване, тя притежава коса ,който повече причина на сърп, с който може да убива и взема душите.
▲ Обича котките (Може би защото, през повечето време е невидима за останалите и те са единствените,които я виждат.)
▲ Страст към рисуването

Одобрена си Oh Death,Won't you spare me over til another year;; 1586742611